Защо „copyleft“?

„Когато става въпрос за защитаването на свободата на другите, да залегнеш и да не правиш нищо е акт на слабост, не на скромност.“

В проекта GNU обикновено препоръчваме на хората да използват „copyleft“ лицензи като GNU GPL, вместо свободни лицензи, които не са „copyleft“. Не спорим ожесточено срещу лицензите, които не са „copyleft“ — понякога препоръчваме използването им при специални случаи. Но защитниците на тези лицензи демонстрират определена тенденция на жестоко оспорване на GPL.

При един такъв спор, човекът заяви, че неговият избор на един от лицензите на BSD е „акт на скромност“: „Аз не искам нищо от тези, които ползват кода ми, освен да отдават заслугите на мен“. Доста пресилено е да се описва легално изискване за приписване на заслуги като „скромност“, но има и по-дълбока причина, която трябва да се има в предвид.

Скромността е отричането от собствения интерес, но вие и човека, който ползва кода ви, не сте единствените, които са засегнати от вашия избор на лиценз за свободен софтуер, който сте решили да използвате. Ако някой, който използва вашия код в несвободна програма, се опитва да отнеме свободата от останалите и ако му позволите да го направи, вие ще се провалите в защитаването на тяхната свобода. Когато става въпрос за защитаването на свободата на другите, да залегнеш и да не правиш нищо е акт на слабост, не на скромност.

Издаването на кода ви под някой от лицензите на BSD или някой друг свободен лиценз, който не е „copyleft“, не е погрешно — програмата все още е свободен софтуер, и все още е принос към нашата общност. Но това е слабост, и в повечето случаи не е най-добрия начин за насърчаването на свободата на потребителите да споделят и променят софтуера.